Дани

не съм писала тук, но скоро ще пиша

Ако знаете какъв як метъл слушам в момента… И това е от повече от час…(9.30h Е!!!) Слушах досега всякакви стилове музика(с изключ. на чалга)… Хаус, техно, чилаут…. напоследък и разни ретро… в нови версии … Метъл обаче, никога досега не ми е задържал вниманието повече от минути… Едно дълго пътуване обаче с кола, в която се слушаше диск на концерт на метъл банда(не помня коя), изведнъж събуди в мен нещо… неподозирано и диво… Капакът обаче беше, когато бях поканена на живо изпълнение! James Crow! (С подарък диск с автографи!Gregg, благодаря ти!) Голям кеф беше.. Цялото ми същество тържествуваше от удоволствие и възбуда… Сякаш откривах себе си..(или поне непознато чувство в мен) Пожелавам на всеки непрекъснато да открива все нови и нови (хубави) чувства, емоции, умения,… абе, бъдете … отворени ! Така ми се случи и с театъра…(сега сама ходя и жадно поемам магията му) Толкова силни емоции съм пропуснала… А съм “програмирана” точно за … силно разтърсващи … Те ме зареждат и възбуждат … (Какво ли още ме чака?) Въобще… никога не е късно да……..(ясно ви е!) Ама метъла си е жесток адреналин, нали?! (Яд ме е, че не съм била в Петното в петък!)

Неделя… Уж като всички други, а какво се получи…
Пия си кафето… “Тръгваме ли?” Даже и не питам. Готова съм. Само да е някъде далече. Имам неистова нужда от изход от зашеметяващия ритъм работа- в къщи- работа … Още с излизането от града ме грабна омаята на прекрасния слънчев ден… Селата се кипреха като разноцветни гълъби, накацали по планината… А после път, гора, река се запреплитаха като в чуден танц, лъчите на слънцето се заливаха в смях, играейки на криеница и изскачайки отвсякъде…. Чудех се пролет ли е , зима или лято… Всякакви цветове галеха погледа- разцъфтяли розови пъпчици, зелени тревички, жълтокафява пелена под дърветата… Показа се и бялото на снега под боровете… Лифтът ни качваше нагоре и нагоре, докато вече нямаше накъде и ни предаде на завладяващата гледка от върха… Искряща белота, зелени върхове, ясно синьо небе с весели облачета…. Отпускаш се прималял от красота в прегръдката на топъл лъч…
Все още зашеметени от чистия въздух, необятния простор, тишината… изведнъж попаднахме във водовъртежа на танца на кукерите… “Песпонеделник” в Широка лъка… Музика, танци, народ, всички цветове на дъгата в носиите на хорото и кукерските маски… Ухаещи на достолепие усмихнати къщи от двете страни на реката, калдаръм, канещ те между тях… Пътят продължава криволичейки из планината, докато ни отведе на брега на язовира с плуващите в него къщи и чудната зелена вода … Трапезата в уютната вила “Казанова” с печен шаран и изглед към искрящата водна шир, ми поуравновеси сетивата…
После София. В тъмното светлините на града са като фойерверки…
Като кулминация на този вълнуващ ден ( и като капак!), просто се случи един доста дълго отлаган разговор (по-скоро изповед). След последната дума, и след този неочакван “цветен” ден, се чувствах като … пречистена…

Веднага щом приключиш сметките си с този свят, всичко се случва с абсолютна сигурност, дори и в сърцето на хаоса. От самото начало не бе нищо друго освен хаос - само някаква течност, който ме обгръщаше, която вдишвах през хрилете си. В долните слоеве, където луната грееше меко и спокойно, беше леко и оплодородяващо, а над нея бе врява и раздор. Във всичко виждах тозчас противоположното, противоречието, а между реалното и нереалното - иронията, парадокса. Сам си бях най - лютия враг. Всичко, което исках да правя, можех със същия успех и да не го правя. …. Всички около мен бяха неудачници, а ако не бяха неудачници, бяха смешни и жалки. Особено преуспелите. Преуспелите ме отегчаваха до смърт…. Никога не съм помагал някому с надеждата, че нещо ще се оправи. Помагах, защото бях безсилен да сторя друго. Да искаш да промениш състоянието на нещата, ми се струваше безсмислено. Бях убеден, че нищо не може да се промени, освен ако не се промени сърцето, а кой може да промени сърцата на хората? …
Най - досадно от всичко бе, че обикновено на пръв поглед хората ме приемаха за добър, мил, щедър, лоялен и верен човек. Може би притежавах тези добродетели, но вероятно това бе, защото бях различен. Можех да си позволя…..
Сигурно от самото начало съм се тренирал никога да не искам нещо прекалено много. От самото начало бях независим, но по един измамен начин. Нямах нужда от никого, защото исках да съм свободен - свободен да действам и да давам съгласно моментните си прищявки. В мига, когато нещо се очакваше или искаше от мен, аз избягвах. Това бе формата, която моята независимост прие…..
Защото има само едно велико приключение и то е навътре към самия теб, а при него нямат значение нито времето и пространството, нито дори делата.

“Тропика на …” Х. Милър

Едничко зърно само

Напразно в дървената тъмна бъчва,
затворено от опитен бъчвар,
събуденото вино се измъчва
да вдигне най-големия пожар
и се опитва -
даже без молитва! -
отново с градуса на чувства млади
да излети през здравите огради.

Защо не знае тайнството голямо
на любовта? Едничко зърно само
аз в него днес да сложа
с десницата си Божа
от гроздето на твоите гърди,
ще пръсне обръчите нови
на старите окови
и ще запали всичките звезди!

Е.Е.

П.С….Предизвикано…

***Накъде отивам ли,
приятелю мой?
Живея ден за ден,
игра за теб и мен
на живот.
Искаш ли- ела,
ела и ти в играта
има малко правила.
Просто играй
и не питай защо.
Просто играй
и не знай за какво.
Просто играй,
за да бъдат със теб.
Просто играй,
за да бъдеш човек.
И не казвай-
това е моят живот.
И не казвай-
това е мойта съдба.
И не казвай-
това съм аз дори.
И не казвай-
сън ли бе!?
Уви! ***

П.С. По повод

***Иска ми се да съм птица-
за да летя свободно….
Иска ми се да съм лист-
за да ме гони вятъра…
Иска ми се да съм цвете-
за да радвам хората…
Иска ми се да съм вятър-
за да чувствам времето…
Иска ми се да съм време-
за да чувствам безкрайността…
А съм просто човек-
и ми се иска да съм обичана….***

“Струва ми се, че съм живял вечно. Имам спомени от времето на египетските фараони. Виждам се съвсем ясно в различни професии и различни съдби. Сегашната ми личност е резултат от някогашните й предшественици. Много неща ще получат обяснение, ако опознаем истинската си генеалогия. Наследствеността е принцип, който досега е бил тълкуван погрешно.”
Гюстав Флобер 1866г.

“Може би съм живяла и преди
в някакъв странен свят,
в който се е оформила сегашната ми вселена.
И цялата тази страстна любов,
щастието и болката,
връхлитащи ме неочаквано
и предопределящи делата ми,
са спомени за пориви, заслепяващи и силни,
които този свят прелива в мен…”
Джордж Елиът, “Испанска циганка”

Интересува ме какво мислите по въпроса за “паралелните светове” и …. би ли могъл някой, да ми каже нещо за Акашовите записи?

Благодаря на себе си, че все пак се реших да изляза “на светло”… и колко много радост и хубави преживявания ми се усмихнаха … Благодаря на Gregg, че ме въведе в един нов за мене свят, изпълнен с красота и емоции! Благодарение на него гледах “Домът на Бернарда Алба” с Цветана Манева, Ани Пападопулу и още куп чудесни актриси…., после и “Отвътре” на Пловдивската трупа (очарована съм от Алексей Кожухаров!) . Много силен екип, прекрасни актьори! Пак, благодарение на Gregg, се радвах на музиката на James Crow ! Сигурна съм, че им предстои “светло бъдеще”! И в момента ги слушам… Благодаря му и за смелостта да ми подаде ръка… Неговият “Дневник …” ми доставя неповторимо удоволствие! (Къде съм била досега?) Най-вече благодаря на Маги, че ми подари тези странички и че знае “какво, как, кога” , отнасящо се до мен! Благодаря!

Да, истината е преживяване, не е вярване! Картата не е планината! Планината е пред теб, но очите ти са пълни с карти - карти на една и съща планина, направени от различни изследователи. Някой се изкачил от северната й страна, друг от източната… Всеки направил своя карта - Коран, Библия, Бхагаватгита - различни карти на една и съща… истина… Но ти си твърде пълен с карти, обременен от нарисуваното в тях… Не виждаш планината, която е точно пред теб, нейните върхове с девствен сняг, който блестят като злато на утринното слънце.. Нямаш очи да видиш това.. Пълното с предразсъдъци око е сляпо, пълното с умозаключения сърце е мъртво. Да си жив е нещо съвършено различно. Не се опитвай да разбереш живота. Живей го. Преживяването не зависи от обекта, а от този който го преживява. Не се опитвай да разбереш любовта. Навлез в нея. Изживей я. Наслаждавай й се…